ЛИЧНОСТИ И ИСТОРИЯ НА БЛАГОЕВГРАД

Античност

Благоевград е селище с богата история. Благоприятните условия, създаден от топлите минерални извори, спомагат за възникването около 300 г. пр.н.е. на тракийското селище Скаптопара (Σκαπτοπάρα) на мястото на днешния квартал Грамада. Жителите на Скаптопара са наричани и гресити (Γρεσειται). В днешния квартал „Струмско“ са открити останки от късноантична църква.

Средновековие

Различни градски центрове, крепости, селища, некрополи дават интересна информация за облика на материалната и духовна култура по долините на р. Места и р. Струма през Късната античност (IV – VI в.), Ранното средновековие (VII-XI в.), времето на Комниновата династия в Константинопол, даваща своето влияние върху развитието на целия Балкански п-в през XI-XII в.

Османска империя

След османското завоевание на полуострова, от XV век на мястото на Скаптопара отново има град с многочислено население, който многократно сменя името си – Джума Базари, Джума, Баня, Орта Джума, Джумая, Горна Джумая. Джумая е турска дума, означаваща „петък“, тоест пазарния ден. В средата на XVII век оттук минава османският пътешественик Евлия Челеби, който пише, че градчето Орта джумаа има 200 покрити с керемиди къщи, голяма джамия с много богомолци и 80 дюкяна и много минерални извори.
По време на Възраждането от източната страна на Бистрица се застроява Вароша – българската махала на града. През 30-те години на XIX век оттук минава френският геолог Ами Буе, който описва Джумая като град с 3000 до 4000 жители, в който живее наследствен войвода. Джамиите доказват, че има доста турци и помаци, наред с българите. Улиците са настлани и твърде неправилни. Според французина българите наричат града Шума (от „шума“ – гора).
През XIX век от Джумая най-редовно идват поклонници в Рилския манастир. През 1836 година джумалии даряват 864 гроша милостиня, през 1837 година – 3859 гроша, а през 1840 година – 813 гроша. Жители на Джумая правят и лични дарения на обителта. В селището манастирът има „кутия за помощи“, както и дюкяни, хан, ниви и ливади.
В 1844 година, след издействането на султански ферман, във Вароша е осветена църквата „Въведение Богородично“, достроена и изографисана в следващите 50 години. В 1845 година руският славист Виктор Григорович на път от Мелник за Рилския манастир, посещава града и пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“:
„ ...след като оставих село Семитлия, влязох в долина, украсена от градчето Джумая на река Струма. Нощта прекарах у гостоприемните му жители. Джумая има една църква „Въведение на Пресвета Богородица“ и неголямо българско училище.“
Във Вароша се намира и къщата на революционера Георги Измирлиев. През 1866 година е основано и читалището на града. В 1891 година Георги Стрезов пише за града:
„ Центърът Горна Джумая (Джума-баля), е спретно градче с не повече от 1200 къщи. През бурните години от 1877 – 1879 по-голямата част от населението в града, както и в околията, се изселило; градът се ограбил, опустошил. По-голямата част от къщите са нови; а жителите са преселници от разни страни. Най-много нахлули цинцари и гърци от Мелник и Сяр, които са прибрали речи цялата търговия. Градът като пограничен, расте и успява от ден на ден. Жалко е само, че всичката работа бяга в чужди ръце, а българщината отслабва. Преди време тоя град бил един от най-разбудените; сега страшно е, да не се отвори и в тоя чисто български град гръцко училище. В Джумая има две бани с минерални води: една в чаршията, друга по-навън. В подирната има и един камък с надпис. В черковния двор има камък с гръцки надпис, пренесен от Струмски чифлик. 1 училище. Една църква, българска.“
Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов населението на Горна Джумая (Йокари Джумая) брои 6440 души, от които 1250 българи-християни, 4500 турци, 60 гърци, 250 власи, 180 евреи и 200 цигани. При избухването на Балканската война през 1912 година шестдесет и четири души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
пълна история