Подробна история

Назад
   През античността са регистрирани селища, крепости и некрополи в града и околните села Бистрица, Падеж, Лешко, Покровник, Дренково, Селище, Церово. В м. „Градище” край с. Дренково след археологически проучвания е открита късноантична сграда от ІV – VІ в. с уникален за нашите земи архитектурен план. Обектът е реставриран, консервиран и социализиран като място за културен туризъм.
  През ІІІ в. от н. е. в сегашните рамки на града съществува тракийското селище Скаптопара. То става известно след намирането на т.н. Скаптопаренски надпис през 1868 г. Това е просба/молба на жителите на това селище през 238 г. от н.е. до император Гордиан ІІІ. От него научаваме, че селището се намира в едно много привлекателно място - сред гори, полета и топли, лековити минерални извори: ”топли води, найпригодни не само за разкош, но и за здраве и гледане на телата...”.
Недалеч от него ежегодно се провежда “прочут панаир”, който продължава повече от 15 дни. На него се стичат търговци, войници, наместници и прокуратури. Мястото на панаира, според археологическите проучвания, извършени до сега, се локализира в южния склон на м. Баларбаши.
  При управлението на хан Крум котловината придобива особено военностратегическо значение и попада в плановете на българските царе за териториално разширение на запад. В района около днешния град започва строителство на крепости, които имат военно-охранителни функции – при селищата Долно Церово, Крупник, Стоб и др.
Има различни легенди свързани с възникване на селището. Найпопулярната от тях разказва, че селянин от с. Марулево загубил болния си кон, но не след дълго го намерил оздравял край минералните извори в равнината. Там положил основите на селището. Според друго предание, по време на една разходка Кара Ходжа - турчин от Разлог, харесал мястото в петък /”джумая” – на турски/ и затова новооснованият град бил наречен Джумая. Предпочитанията на доста от историците са към първата легенда, защото и до днес в символа на града конят участва като основен елемент.
   Градът продължава да се развива като панаирен център до Руско-турската война. Турците упражняват търговия с жива стока в района на Струмски чифлик, в близост до града. Всяка година на 15 август – Голяма Богородица там ставал голям панаир, който бил важен икономически и стопански фактор в околията до 1912 г.
   Днес от исторически документи се вижда, че в началото на ХVІ в. османската държава полага основите на нов град в долното поречие на р. Бистрица, носещ името на седмичния пазарен ден на мюсюлманите.
За пръв път градчето Джума Базари се споменава в съдийски акт от 1502 г. - факт, който говори, че селището има статут на град, а седемдесет години по-късно се споменава в регистрите на Кюстендилския санджак, което показва, че в тези години то е в начален стадий на изграждане и развитие. През 1595 г. градът се споменава с название Джума. В него има войвода, суббашия, еничари и спахии а в друг турски документ се говори за село Покровник до Джума Базари. Едва през 1873 г. градът се споменава като център на каза в Софийски санджак.
   Определяща роля за издигането на Джума през ХІХ в. като стопански център и за включването на населението в обществено-политическите процеси има значителната промяна на неговия етнически състав. Демографските промени започват през втората половина на ХVІІІ в., като особено динамично те се развиват в началото на ХІХ в. От околните села се преселват занаятчии и търговци, които се настаняват в днешния квартал Варош и променят етническия и социалния състав на града.
  На 12.ІІ.1878 г. градът е освободен от руските войски, предвождани от майор Орлински и населението посреща с радост освободителите, но много скоро границата е установена на няколко километра северно от града и той остава отново в рамките на турската империя. Градът е окончателно освободен едва след Балканската война – на 5 октомври 1912 г.
В същия период се изселват българите от Беломорска и Вардарска Македония и масово се заселват в югозападните предели на България, като се установяват най-вече в градовете и селата, освободени от турското население. Горна Джумая е един от градовете, на които хилядите българи - бежанци придават нов облик.
   От 1913 г. градът става околийски център по късно е завършена теснолинейката, свързваща Радомир, Г. Джумая и Петрич, премества се Солунската гимназия “Св.Св. Кирил и Методий” а през 1922-29 г. се построява Кметството /старата сграда/, а през 1927 г. са завършени сградите на Читалището и Прогимназията.
През 1900 г. според известната статистика на Васил Кънчов населението на Горна Джумая наброява 6440 души, от които 1250 българи, 4500 турци, 60 гърци, 250 власи, 180 евреи и 200 цигани, през 1920 г. населението вече е около 7 000 души от които едва 30 турски семейства, 100 семейства заможни власи и малко евреи и цигани. До 1934 г. населението достига почти 10 000 и продължава да расте с бързи темпове.
   През 1919 г. излиза и първият вестник в Горна Джумая с носещо името „Македонска сълза“. През лятото на 1923 г., в горния край на днешната градска градина, братя Рожен прожектират първия филм, а след 1925 година започва по-щателното благоустрояването на центъра. През 1926 г. е положен първият камък на днешното читалище и започва оформянето на площад „Македония“ и прилежащите му улички. Първите автомобили в града се появяват през 1928 година, но били само на по-големите търговци и фирми имащи възможност да си ги купят.
   До 1929 г. в Горна Джумая няма ток, като само на определени места вечер светели газени фенери. Същото било в домовете, кафетата, кръчмите и гостоприемниците. Едва през есента на 1929 г. става тържественото пускане на тока, отпразнувано с всенародна радост и веселие на площада. Частните домове, обаче, се електифицират едва в последвалото десетилетие. До 1934 година водата в града се добивала от кладенци и едва след това се прекарва водопровод, като първоначално изникват чешми по главните улици, а по-късно и по домовете. През 1937 година е открита жп гарата, свързваща Горна Джумая с Дупница, отпразнувано отново с всеобщо веселие.
   Промяната на името от Горна Джумая в Благоевград става през 1950 г. с указ на Президиума на Народното събрание, а през 1954 г. към него е присъединено близкото с. Грамада, а през 1971 г. – с. Струмско и през 70-те г. градът наброява вече повече от 50 000 души.
   През 50-те години се създават Държавният архив, Историческият музей, Ансамбъл “Пирин”, а за културния отдих допринасят изграждането на крайградския парк “Бачиново”, Зоопарка и местния курорт “Бодрост”.
Днес градът е областен център, а едно от най-интересните кътчета, които заслужава да се видят в Благоевград е старинният квартал Вароша, с тесните калдъръмени улички с изцяло реконструирани и реставрирани къщи от двете им страни, малки китни дворчета оформят квартала, любимо място за разходка на благоевградчани.
В квартала са разположени няколко реставрирани старинни къщи /Диневата къща, Мощанската къща, Унчевата къща, Къщата на Георги Стоилов, къщата на Георги Измирлиев-Македончето/, като „Диневата къща” принадлежала на семейство власи е най-голямата от всички тях. Освен всички старинни къщи в квартала е разположена и Църквата „Въведение Богородично“, заемаща централно място и явяваща се национален паметник на културата.
Освен Църквата „Въведение Богородично“ останалите православни храмове в града са:
- „Въведение Богородично“, катедрална църква в квартал Вароша
- „Свети Архангел Михаил“ в квартал Еленово;
- „Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ в квартал Грамада
- „Свети Димитър“ в квартал Струмско;
В града има и районно мюфтийство на Ислямското вероизповедание в България, тъй като в област Благоевград има почти 40 000 мюсюлманисунити, но в самия град има незначителен брой мюсюлмани. Впределите на града има изградена и джамия, като храмът е недействащ според Националния публичен регистър на храмовете в България и действащ според Главното мюфтийство.
   Непосредствено свързан с квартала е и Историческият музей разположен в неговата западната част. Непосредствено до музея от запад е и сградата на Младежкия дом, която е завършена е през 1972 г. В източната част на кв. Вароша, в една от старите къщи се помещава и администрацията на НП “Рила”, който е един от четирите национални парка в България и найголемият измежду тях. В рамките на града има множество паметници на културата и мемориални изображения на редица видни личности, като по известните са паметникът на Македоно-одринското опълчение, паметникът на Гоце Делчев, бюст-паметник на Георги Измирлиев–Македончето, бюстпаметник на В. Левски, паметникът на Св. Св. Кирил и Методий пред НХГ, паметникът на Д. Благоев и скулптурната група “Чакащите”, “Почиващата” и “Вървящият” и много други.
   През 1985-87 г. се оформя и новия облик на новия площад, както и цялостното обновяване на централна градска част. За удивително кратко време, известно като строителна епоха за дипломатическия корпус, в края на 80-те години Благоевград буквално осъмва с нов център и преобразени общински сгради. Сменя се канализацията, построяват се Партийният дом (днес - Американския университет), кметството, поликлиниката, оформя се площад „Георги Измирлиев“ и се пускат фонтаните. Изграден е и фонтан, разположен на по-ниско равнище в площадното пространство, оформен от три големи мраморни къса с пирамидална форма, които представят трите големи планини на територията на Пиринския край – Рила, Пирин и Родопи. През 60-те години на ХХ в. е изграден паметник-костница на загиналите в борбата против фашизма в парка Ловен дом, а пътуващите по международния път Кулата-София се посрещат на входа на града от паметен знак “Летящия кон”.
   Благоевград е университетски град, като в него се намират Югозападният университет “Неофит Рилски “ и Американският университет в България, които все повече се налагат в културния и обществения живот на града. Освен двата университета в града има разположени още три висши училища: Колеж по туризъм, Колеж по икономика и мениджмънт и Медицински колеж.
   Изградени са съвременни транспортни връзки от град Благоевград към разположените в непосредствена близост Гърция и Македония. С наличието на множеството си културни и исторически забележителности, с природните си красоти и лечебни минерални води, градът става все попривлекателен за културен и екологичен туризъм, за летен и зимен отдих.
Назад