Валентин Дишев
Биографични данни
Роден е на 7 май 1962 г. Благоевград, България. Завършва Софийския университет „Климент Охридски“, специалност „Философия“ (1982 – 1987). Специализант и докторант по философия в СУ „Климент Охридски“ (1987 – 1990).
- 1994 г. - От създаването му и до 1994 г. е заместник-главен редактор на списание „Критика и Хуманизъм“, главен редактор на „Годишник на Центъра за критически изследвания и хуманитарно знание“.
- 2002 - От 2002 г. работи като редактор в БНР – Радио Благоевград.
- 2010 - Член на журито на националната Славейкова награда за лирично стихотворение за 2010 г.
- 2012 - От октомври 2012 г. отново преподава в ПУ „Паисий Хилендарски“ (катедра „Социология и науки за човека“).
- 2014 - Член на журито на националния литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“ за 2014 г.
- 2016 - Член на журито на Националния младежки литературен конкурс „Си искам живота“ през 2016 г.
- 2017 - От ноември 2017 г. е главен редактор на издателство „Панорама“ (при Съюза на преводачите в България).
- 2017 - член на национална награда „На слънце време“ през 2017 г.
- 2018 - Постоянен член на Колегията на Национална награда за литература „Памет“ и член на журито на наградата в нейните пет издания до 2018 година.
- Награди:
- 2008 – Специална награда от II Национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“
- 2010 – Годишна награда на Академия Liber „За медиен принос в подкрепата за развитието на българската литература“, присъдена за втори път на авторското му предаване за литература по БНР – Радио Благоевград „Страници“.
- 2011 – Номинация за Националната награда за поезия „Иван Николов“ за книгата „Ортелий“
- 2013 – Номинация за Националната награда за поетическа книга „Иван Николов“ за книгата „Маргьорит (и други регистри)“
- 2013 – Национална награда „Христо Г. Данов“ за принос в националната книжовна култура в раздел „Представяне на българската книга“ за „Страници“ (предаване за литература на БНР – Радио Благоевград)
- 2014 – Номинация за Национална награда „Христо Фотев“ за книгата „Маргьорит (и други регистри)“.
- 2015 – Номинация за Национална награда „Христо Г. Данов“ за принос в националната книжовна култура в раздел „Художествена литература“ за трилогията „Тезей“
- 2015 – Годишна награда на Академия Liber „За медиен принос в подкрепата за развитието на българската литература“, присъдена за трети път на авторското му предаване за литература по БНР – Радио Благоевград „Страници“.
- 2016 – Номинация за Национална награда „Христо Фотев“ за трилогията „Тезей“.
- 2016 – Специална награда за цялостно творчество от Х Национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“
- 2017 – Номинация („разширена листа“) за Годишната награда „Ваня Константинова“ за „Покрив (и други основания)“.
- 2017 – Номинация за Национална награда „Христо Г. Данов“ за принос в националната книжовна култура в раздел „Електронно издаване и нови технологии“ за издателските проекти на „АрсМедия“ – електронните списания за литература „Кръстопът“ и DICTUM (единствената личност в историята на наградата, номинирана в три нейни „издания“ в три „качества“ – на автор на поезия, журналист и издател)
- 2017 – Номинация за Националната награда за поезия „Иван Николов“ за книгата „И го живея“
- 2017 – Национална награда за поезия „Иван Николов“ за книгата „И го живея“
Принос към културата
Валентин Дишев е създател и собственик на сайтовете
Dictum и
Кръстопът,
които постепенно се превръщат в едни от влиятелните медии за съвременна
българска литература.
Паралелно с работата си по сайтовете Дишев продължава да води свои
предавания в БНР – Радио Благоевград. През 2013 г. за „Страници“ –
седмично обзорно предаване за събитията в литературата и литературата
като събитие – е удостоен с Националната награда „Христо Г. Данов“
за принос в националната книжовна култура в категория
„Представяне на българската книга“.
Публикувал е специализираните си текстове в сп. „Социологически
преглед“, „Философска панорама“, „Младеж и общество“, „Критика
и хуманизъм“, а през 1991 г. есето му „Homo Liber“ е издадено
като самостоятелна книга. Поетичните му текстове са публикувани в
списанията „Съвременник“, „Море“, „Пламък“, „Глоси“, вестниците
„Литературен вестник“, „Новият Пулс“, „Антимовски хан“, „Компас“ и
много други традиционни и електронни издания. През 2006 – 2007 г.
публикува „Журналистът“ (междужанров експеримент) и проекта „Четири“,
издаден в четири поетични книги: „Квадриги“, „Кап(ища)“, „Квадрати“,
„Послесловия“. Следват „RES (или палеонтология на поетическото тяло)“
(2010), „С – малка бяла книга за незаглъхващи перкусии“ (2010 г.,
в съавторство с Левена Филчева), „Ортелий“ (2011), „Маргьорит
(и други регистри)“ (2013) и „Тиха книга“ (2014). През месец септември
2014 г. трите последни книги са преиздадени в прередактиран и допълнен
вариант, вписани в трилогията „Тезей“. Негови текстове са превеждани и
публикувани на английски, руски, словенски, сръбски и македонски.